Тайните на магданоза

Едва ли има някой, който да не знае и да не може да разпознае магданозът! От край време го използваме за кулинарни цели и почти няма ястие, което да не подправяме с магданоз. Освен обаче специфичен вкус, магданозът ни доставя и редица полезни за нас вещества.

Всъщност магданозът доста активно се е използвал в миналото, по-скоро като лечебно растение. За семената например е известно, че се използвали като антибактериално средство. Също така имат и успокоително и противовъзпалително действие, подпомагат храносмилането и обикновено са се използвали при заболявания на храносмилателната система и камъни в бъбреците. Листата на растението са намирали приложение при дерматити, главоболие, хемороиди, хипертония и други.

На латински наименованието на магданоза е Petroselinum crispum, което идва от гръцката дума „petra“, означаваща камък. Това се дължи на факта, че в Гърция магданозът е бил открит да расте именно по каменисти места. Въпреки, че гърците не използвали магданоза толкова активно като хранителен източник, растението имало за тях силна символика, обикновено свързана със смъртта и погребалните церемонни.

Това вярване вероятно идва от легендата за гръцкия герой Аркеморус, според която магданозът изниквал там където се разпилявала кръвта му, когато бил убит от змии. Може би и в това се корени и традицията при древните гърци да декорират погребалните могили с магданоз.

В Рим магданозът се използвал за освежаване на дъха след големи пиршества, а също и за подпомагане на храносмилането. Според някои автори телата на мъртвите се посипвали с магданоз, за да се неутрализира миризмата.

Магданозът е бил и едно от основните растения в градините на Катерина ди Медичи и се смята, че дори е допринесла за неговото разпространение в Европа, като го е пренесла от Италия във Франция.

По време на средновековието около магданозът се носели различни суеверия. Считало се например, че дългия период за покълване на семената се дължи на това, че те „пътували“ седем пъти до Ада преди да покълнат. Някои суеверни фермери дори отказвали да отглеждат магданоз. Каквито и вярвания да са съществували, фактът, че растението е полезно за човешкото здраве е безспорен.

Магданозът е богат източник на ценни съединения като флавоноиди например, от които преобладават апигенин, лутеолин, хризосериол, кверцетин, петросид и други.

Семената на магданоза са богат източник на етерично масло, основните компоненти на което са мирицетин и апиол и се счита, че именно тези съединения са отговорни за антиоксидантното действие на етеричното масло. Други компоненти, които се откриват са α-пинен, сабинен, β-пинен, лимонен и др.

Редица изследвания са били провеждани, за да се проследи фармакологичния ефект на различни екстракти от магданоз. Установено е, че магданозът може да намалява кръвното налягане, което се дължи на съединения с антиоксидантно и противовъзпалително действие. Също така е и ефективно средство за пречистване на бъбреците.

Магданозът може да се използва още и като болкоуспокоително средство – при зъбобол, главоболие, наранявания, ухапвания от насекоми и ревматични заболявания. Обезболяващият ефект вероятно се дължи на флавоноидите – апигенин и лутеолин.

Етеричното масло, което се съдържа в листата на магданоза допринася за улесняване на храносмилането и вероятно е отговорно и за премахването на лошия дъх от устната кухина.

Съдържанието на различни съединения с антиоксидантно действие прави магданозът отлично средство за елиминиране на токсините и за тонизиране на организма.

Установено е, че приемът на магданоз може да контролира диабета, като намалява нивото на кръвната захар. Това вероятно се дължи на един от основните компоненти в магданоза – мирицетин.

Освен всичко останало магданозът е и богат източник на минерални елементи като магнезий, калций, калий и цинк, а също и на витамин С, А, Е и витамини от групата на В комплекса.