Бял бъз – противовъзпалителни свойства и приложение

Белият бъз е много близко на външен вид растение до черния бъз и често двата вида биват бъркани. Белият бъз – Sambucus ebulus произлиза от южна и централна Европа и югозападна Азия. Растението достига височина до 1-2 м и има право, неразклонено стъбло. Също както черния бъз, дава тъмно лилави, почти черни плодове.

На английски език растението се нарича “dane’s wort”, “dane’s blood”, “dwarf elder” и т.н. Тези наименования идват от далечното минало на Великобритания, когато викингите, които англо-саксонците тогава наричали “the danes”, започнали да завладяват Великобритания. Хората вярвали, че белият бъз израствал само там, където се е проливала кръвта на викингите-нашественици. Друга причина за асоциацията на растението с кръвта е фактът, че през есента стъблото му става червено.

В етномедицината белият бъз се е използвал за всякакви възпалителни заболявания – ревматизъм, грип, треска, инфекции  и други. Листата и корените пък били препоръчвани при ужилване от пчели и коприва.

Растението имало и друга употреба – от плодовете се добивала синя боя, а сокът от корена се използвал за боядисване на косите. За листата пък се смятало, че отблъсквали мишки и къртици.

Също като черния бъз, плодовете на белия бъз са отровни, ако се консумират сурови и неузрели. Установено е, че в белия бъз се съдържат цианогенни гликозиди – самбунигрин и иридоидния гликозид ебулозид. Други съединения, които са изолирани от растението са флавоноиди, танини, фенолни киселини и др.. Химичният състав е различен в различните части на растението. Листата например са богати на етерично масло, захари и цианогенни гликозиди, плодовете съдържат антоцианини, витамин С, захари, танини и др., в корените се съдържат предимно танини и сапонини.

От настоящите фармакологични изследвания е установено, че белият бъз действително притежава противовъзпалителни, антиоксидантни, антибактериални свойства. От особен интерес е ефективността на екстракти от растението срещу бактерията Helicobacter pylori, която е един от факторите за поява на стомашни язви.

Съдържанието на антоксидантни и противовъзпалителни съединения прави белия бъз подходящо средство при различни стомашно-чревни състояния, при хемороиди, рани, екземи и други възпаления по кожата. За плодовете е установено, че проявяват диуретично, антисептично, тонизиращо и очистително действие.

Как да различаваме различните видове бъз?

Обикновено различните видове бъз са много близки помежду си на външен вид. В нашата страна белият и черният бъз много често могат да се сбъркат, затова е и добре да се познават отличителните характеристики на двата вида.

Черният бъз (Sambucus niger) е по-скоро дървесен вид и съответно достига до по-голяма височина в сравнение с белия бъз. Това е и първата разлика между двата вида, която може да се забележи почти веднага. Друга разлика е, че стъблата на белия бъз са прави, неразклонени и излизат от една обща розетка под земята.

Въпреки че плодовете и на двата вида са еднакви на вид, начинът по който са оформени на дървото е различен. При черния бъз клъстерът с плодчетата е увиснал, докато при белия е ориентиран нагоре.