Ползата от хмела
Когато се заговори за хмел, първата асоциация разбира се е с една от най-консумираните слабо алкохолни напитки – бирата. Първата документирана употреба на хмела за приготвяне на бира датира от 9-ти век, като преди това добре познатата ни алкохолна напитка се е приготвяла от различни билки.Тъй като било забелязано, че бирата от хмел не се разваля, много бързо той изместил билките и днес се е превърнал в основа за производството на бира. Освен това хмелът придава на бирата определен аромат и вкус.
Хмелът е пълзящо растение, произлизащо от Европа, Западна Азия и Северна Америка. Среща се често както по диви места, така и край пътища и сгради. Дивият хмел обаче не е подходящ за приготвяне на бира. За тази цел днес са селектирани различни разновидности хмел, които се отглеждат при контролирани условия.
Освен обаче за производството на пиво, хмелът се използвал и като лечебно средство. Цветовете, които всъщност съдържат по-голямата част от биологично-активните съединения, намирали приложение като слабо седативно средство при липса на сън и нервни състояния. Също така се прилагали и за стимулиране на стомашната дейност, поради горчивия си вкус.
Хмелът се използвал като лечебно средство от редица народи по света. Индианците например го използвали като диуретично и противовъзпалително средство. Също така, затопляли цветовете и от тях правели лапи, които налагали при пневмония. Според Аюрведа хмелът е ефективно успокоително средство. Външно растението се прилагало при кожни наранявания, мускулни спазми и други.
Дългогодишната употреба на хмелът, както в пивоварството, така и за лечебни цели привлякла интереса на учените и днес растението е сравнително добре проучено. Установено е, че цветовете на хмела съдържат предимно терпеноидни съединения и горчиви киселини. Също така е установено и наличието на флавоноли като кемферол, кверцетин и рутин, както и съединения от групата на катехините.
Горчивият вкус на хмела се дължи на съдържащите се в цветовете терпеноидни съединения, предимно β-кариофилен и хумулен, както и на горчивите киселини.
Важно съединение в цветовете на хмела е флавоноида ксантохумол, който при термична обработка се превръща в изоксантохумол, който и основния флавоноид, който попада в бирата.
Днес голямо внимание се обръща на седативният ефект на хмела. Всъщност идеята за това действие на растението идва от наблюденията върху берачите на хмел, при които били забелязани сънливост и отпадналост. Редица изследвания са били провеждани относно това действие на екстракти от хмел, но все още не са идентифицирани конкретните съединения отговорни за това.
Счита се, че хмелът проявява и естрогенен ефект. Няколко клинични проучвания показват, че екстракти от хмел действително облекчават симптомите на менопауза.
Доказано е също, че хмелът е отлично антибактериално и противогъбично средство. Установено е, че ксантохумолът има широк спектър на действие срещу грам положителни бактерии, вируси и гъби.
Въпреки че хмелът се употребява от човечеството от векове, необходими са още изследвания и проучвания за да се установи цялостния фармакологичен потенциал на растението.