Бутея (Butea monosperma) е средно високо дърво (15 м) с перести листа до 20 см. То е доста популярно в традиционната индийска медицина лековито дърво, което се използва и за декорация на дома (градини, паркове и т.н.). Заради изключително красивите си яркочервени цветове го наричат още „Пламъкът на гората“. Известно е с още имена, които са тясно свързани с културата, бита и традициите на различни народи и племена: Kimsuk (бенгалски), Palash или Palăśa (хинди), Purasu (тамил), Moduga (телугски) и Muriku (малаялам), както и по-новото му наименование „Ковчежник на боговете и жертвите“.
Расте в районите от Пакистан до Виетнам, на север в подножието на Хималаите, на юг – в Тайланд и Малайзия. Също така се среща на островите Западна Индонезия.
Всяка част на растението има богат химичен състав. Листата на Бутея са богати на глюкозид, линолова киселина, олеинова, палмитинова и лигноцерична киселини. Кората съдържа галова киселина, паласитрин, бутилова киселина, цианидин, хистидин, лупеол, палазимид. Цветовете са богати на флавоноиди, тритерпеноид, бутеин, бутин, стероиди, изобутрин.
Билката е широко използвана за изхвърляне на пясък и камъни от бъбреците. Освен това притежава охлаждащи и алкализиращи свойства и намалява усещането за паренe при уриниране – един от основните симптоми за смущение в уринарния тракт.
Дървото се използва активно в козметичната индустрия. Отварата от кората на Бутея ускорява нарастване на броя на космените фоликули в резултат на което укрепва косата и увеличава плътността й.
Всички части на растението са широко използвани в традиционната медицина на Индия (Аюрведа) за различни цели. Цветовете на Бутея най-често се прилагат за лечение на заболявания на черния дроб (различни възпаления и вирусен хепатит), сексуална дисфункция, различни инфекции, артрит, както и за общо укрепване на здравето, повишаване на жизнеността и либидото. Концентрираният екстракт от листенцата на цвета е афродизиак, но има и анти-естрогенно действие. Листата на дървото са използвани при кашлица, диабет, менструация, глисти, хемороиди, разстройства на ЦНС, импотентност и за лечение на остра болка (особено невропатична и рядко, болка на урогениталната система STD). Корени се използват за лечение на филариоза, слепота, хелминтоза, хемороиди, язви, тумори и различни инфекции. В повечето случаи, полезните вещества от кората се получават чрез екстракция с етилов алкохол.
Въпреки съдържанието и на някои интересни биоактивни субстанции в екстракта от кора, според учените тя рядко се използва, както и семената на това растение.
За да използват пълноценно лековитите свойства на Бутеята, учените продължават активно да я изучават чрез изследвания върху плъхове. Изводите, до които са достигнали са, че тя има антидиабетен ефект и също така притежава всички необходими свойства за лечение на остеопороза (в бъдеще). Някои от флавоноидите в състава на растението структурно не се различават от изофлавоните укрепващи костите и по този начин предотвратяват загубата на костна маса, особено полезно за жените през менопаузата. Важно откритие е направено за семената на растението. Те причиняват безплодие при жените, което според учените се дължи на съдържанието им на бутин. Моля, обърнете внимание! Другите части на Бутея нямат такъв ефект.
При експериментите е установено, че високи дози от екстракта от кората значително намалява апетита, ефикасна е при невропатична болка и подобрява паметта. Днес Бутея влиза в състава на все повече лекарствени препарати като съставка и доказва изключителните си лечебни свойства.