Нелае – Богомил…от всички, той се открояваше
Носеше след себе си от онази мараня дето се вижда само преди съмване. Не знаете за нея нали…да ти се покаже бе необходима милост…как се вижда мараня в най – тъмното…в храмовите дневници имаше тайно отделение за нея, дори напредналите не бараха там, само такива като Нелае – Богомил…
…
Ароматите се преливаха и не позволяваха да ги разграничиш, а трябваше. Наближаваше залеза, а с него правилата в пространството съвсем се изменяха. Да слушаш деня е много различно от това да слушаш ноща. През деня, живота над Земята, Я заглушаваше , но нощем …бе толкова гръмогласна, че на някои им ставаше прекалено въртеливо и се отказваха, но с това си решение напускаха храма.
Древните диалекти на подземните светове се изучаваха от малцина, но достигнеш ли до тях…съдбата ти бе предначертана в тайнноство далеч от света на хората…“ Дали имах от маранята на Богомил, за да нося този товар…“ мислих си аз докато Слънцето ме галеше с последния си клас светлина…с него и най – възрастните колобри на ордена се отдалечиха оставяйки ме там където започваше всичко…