Ботаническо наименование: Taraxacum officinale, Taraxacum mongolicum, Taraxacum palustre, Taraxacum vulgar
Глухарчето се среща в регионите с умерен климат в Европа, Азия и Северна Америка. Растението се култивира предимно в България, Унгария, Полша, Румъния и САЩ.
Използваеми части са корените листата.
Химичен състав, история на употреба и приложение:
Основните съставки на глухарчето са: тараксацин, акристалин и тараксацерин – парлива смола, съдържаща инулин (захар, която замества скорбялата в много растения от това семейство). Билката е богата на витамин A, C, D, B-комплекс, желязо, магнезий, цинк, калий, калций и бор.
Растението за първи път се споменава в научните трудове на арабските медици през 10-11 век, които го описват като вид дива цикория под името – Тараксакон.
Латинското наименование – Taraxacum произлиза от гръцките думи – „taraxos”, което означава – „неразположение или смущение” и „akos”, което се превежда като „лекарство”
В традиционната арабска медицина, глухарчето е било използвано при болести на черния дроб и далака.
В Китай, глухарчето било комбинирано с други билки за лечение на хепатити, за подсилване на имунната система, при инфекции на горните дихателни пътища, при бронхити и пневмонии, както и локално като компрес при мастити (възпаление на тъканите на млечната жлеза).
Горчивите вещества в глухарчето, които са секутерпенови лактони са отговорни за неговата ефективност при храносмилателни заболявания, като синдром на раздразнените черва. В допълнение билката се препоръчва и при нарушена функция на черния дроб.
Активните субстанции стимулират функцията на стомаха, черния дроб и жлъчката, предизвикват засилена диуреза и спомагат за елиминиране на токсините и матаболитните отпадъци чрез урината.
Глухарчето е естествен лек срещу лошо храносмилане и хипокиселинен гастрит. Използва се за предотвратяване образуването на камъни в бъбреците. Благодарение на диуретичния си ефект, билката е изключително подходяща за отстраняване излишните течности от организма, при подуване и отоци.
Растението традиционно се употребява при артритни състояния, включително и остри форми на остеоартрит, хронични ставни болки и подагра.
Глухарчето от векове се счита за лекарство срещу жълтеница, цироза и чернодробна дисфункция.
През пролетта листата и корените на растението започват да произвеждат – манитол, вещество което се използва за лечение на високо кръвно налягане и за подобряване функцията на сърцето.
Цветовете на глухарчето са богати на витамин А и В2, както и химично съединение, известно като – хеленин. Именно тези съставки в комбинация притежават лечебен ефект при слабо нощно виждане или „кокоша слепота”.
Противопоказания:
По принцип глухарчето се счита за безопасна билка, но при някои хора може да предизвика алергична реакция. При установена алергия към амброзия, хризантема, невен, лайка и бял равнец, трябва да се избягва употребата на глухарче, тъй като е от същото семейство (Compositae).
При проблеми с жлъчния мехур е необходима консултация с лекар преди приема на чай или хранителни добавки, в които се съдържа билката.
Глухарчето стимулира храносмилателната система и при някои хора може да предизвика свръх продукция на стомашни киселини. Поради тази причина билката следва да се използва с особено внимание при хора, страдащи от язва и гастрит.
