Има състояния, които не започват в тялото, но там завършват, скъпоценни мои жени. .
Те не са болест в класическия смисъл, а процес – бавен, натрупващ се, почти незабележим. Процес, в който продължаваме да функционираме, да изпълняваме своите ролите и да затвърждаваме позициите си на „силна“, „адекватна“, „справяща се“. И точно в това е проблемът. Един ден се оказва, че сме престанали да живеем в едно с тялото си…Оказва се, че сме създали в себе си състояния, които не са част от нашата цялост…Състояния, които започват да ни рушат!
Инсулиновата резистентност е едно от тези състояния. Днес тя се диагностицира масово, но рядко се разбира в дълбочина. Представя се като метаболитно нарушение, резултат от неправилно хранене, заседнал начин на живот или генетична предразположеност. Всичко това е вярно – и в същото време крайно недостатъчно като обяснение. Защото не отговаря на основния въпрос: защо именно жените в съвременния свят развиват инсулинова резистентност в такива мащаби, повече от колкото мъжете?
Биологията не съществува изолирано от живота = Инсулиновата резистентност представлява състояние, при което клетките в организма губят способността си да реагират адекватно на инсулина. В отговор панкреасът произвежда все повече от този хормон, за да компенсира. Това води до хронична хиперинсулинемия, която засяга не само въглехидратния метаболизъм, но и липидния профил, възпалителните процеси, съдовата функция и хормоналния баланс.
При жените този процес има особено тежки последици. Инсулинът не е „самостоятелен“ хормон. Той е тясно свързан с естрогените, прогестерона, андрогените, кортизола и хормоните на щитовидната жлеза. Нарушаването на инсулиновата чувствителност води до каскада от дисбаланси: нередовен или липсващ цикъл, ановулация, ПКОС, безплодие, емоционална лабилност, депресивни състояния.
Статистически данни от последните десетилетия показват, че между 30 и 50% от жените в репродуктивна възраст имат различна степен на инсулинова резистентност. При жени с ПКОС процентът достига до 70%. Все по-често състоянието се открива при жени без наднормено тегло, без „лошо“ хранене, без очевидни рискови фактори. Това означава само едно: проблемът не може да бъде обяснен единствено с калории и движение.
Хроничният стрес като ендокринна реалност
Съвременната медицина вече разполага с достатъчно доказателства, че хроничният психо-емоционален стрес е ключов фактор за развитието на инсулинова резистентност. Продължително активираната хипоталамо-хипофизо-адренална ос води до постоянно повишени нива на кортизол. Кортизолът, от своя страна, повишава кръвната захар и директно намалява чувствителността на клетките към инсулина.
Тялото не прави разлика между реална заплаха и психологическа. За него потиснатите емоции, вътрешният конфликт, нуждата постоянно да се доказваш, липсата на сигурност и подкрепа са равностойни на физическа опасност. Когато това състояние продължи години, организмът се адаптира – но на висока цена.
Жената започва да живее в режим на оцеляване, а не на развитие. Репродуктивната функция, удоволствието, спонтанността и радостта не са приоритети в този режим. Те се изключват. Разбирате ли…губим усетите, за това което може да ни напомни кои сме всъщност!
Психо -невро – ендокринният аспект: когато радостта става недостъпна – Мозъкът е един от най-енергоемките органи в човешкото тяло. Невроните разчитат на стабилен глюкозен метаболизъм и адекватна инсулинова сигнализация. Когато тази система е нарушена, се засягат невротрансмитерите, отговорни за настроението, мотивацията и усещането за удоволствие.
Научни изследвания установяват пряка връзка между инсулиновата резистентност и повишен риск от депресия, тревожност и когнитивно изтощение. Жената не „си въобразява“. Тя не е слаба. Нейната нервна система работи в условия на енергиен дефицит. Постепенно се появява онова особено състояние, което много жени описват като „празнота“. Нищо не е достатъчно вкусно, достатъчно радостно, достатъчно вълнуващо. Сладостта на живота сякаш не достига до тях. Това не е психологически проблем. Това е биологично и емоционално затваряне. Ставаме резистентни към сладостта на живота…панкреаса става резистентен към глюкозата…колко синхронично, нали?
Женската природа и конфликтът с линейния свят
Женското тяло е циклично. То функционира оптимално в ритъм на редуване – активност и покой, даване и получаване, външна изява и вътрешно събиране. Съвременният свят обаче изисква от жената линейност – постоянна продуктивност, постоянна наличност, постоянен контрол.
Този конфликт не е абстрактен. Той се преживява в тялото. Когато жената игнорира цикъла си, сигналите си, нуждата си от забавяне, организмът започва да се „втвърдява“. Метаболизмът губи гъвкавост. Клетките губят чувствителност. Това е не само физиологичен, но и дълбоко символен процес. Тогава идва ред на духовният аспект на резистентността = резистентност към приемането. Инсулинът позволява на енергията да влезе в клетката. Когато тази функция е нарушена, тялото отказва да приеме. Много жени са научени да дават, но не и да получават. Да бъдат полезни, но не и подкрепени. Да се грижат, но не и да се отпуснат. В един момент този отказ се материализира в тялото.
Резистентността не е бунт. Тя е граница. Късна, телесна, отчаяна граница, поставена от организъм, който е бил игнориран твърде дълго. От жена, която е пренебрегнала паметта си…
Отделянето от тялото като първопричина
Едно от най-дълбоките разкъсвания при съвременната жена е отделянето от телесното преживяване. Животът се случва в ума – в планиране, анализ, контрол. Тялото остава на заден план, докато не започне да „пречи“. Духовните традиции разглеждат тялото на жената като храм, като място където живота се случва. Като източник на божествен нектар от удоволствие както за мъжа, така и за нея самата. Когато тази памет се загуби, жената губи своята интуицията , своята способност да усеща и доставя удоволствие, способността да не противоречи на себе си!!!
Инсулиновата резистентност е един от начините, по които тялото настоява да бъде чуто!!!
Можеш ли да пробудиш дълбоководния слух в себе си? – Истинското възстановяване не започва с дисциплина. То започва с възстановяване на връзката – с тялото, с ритъма, с вътрешната истина, с онзи слух за теб самата, който никой друг не притежава! Защото нито един лекар, интервенция и медикамент няма да бъдат достатъчни ако не бъдат подкрепени от дълбоката промяна в начина, по който обитаваш живота си!!!
Можеш да се излекуваш само ако жената в теб бъде в безопасност…
Разбери…Инсулиновата резистентност не е грешка на тялото ти ти. Тя е логичен отговор на живот, в който жената в теб не е била поместена. Тя е биология, психика и дух, събрани в едно послание.
Може би въпросът не е „Как да я победя?“,
а „Как да се върна при себе си?“…
