Публикации

Мирта – свещеното растение на Афродита

мирта

миртаМирта (Mirtus communis) е вечнозелен храст или дърво, който обитава предимно Средиземноморието. Днес миртата се отглежда като декоративно растение в градини и паркове, в много страни от Европа. В миналото билката активно се е използвала, както в различни ритуали, така и за лечебни цели.

В гръцката митология, миртата е била свещено растение на богинята Афродита, както и на Деметра – богинята на плодородието. В римската митология растението е свързвано най-вече с Венера и на фестивала Венералия жените носели венци направени от клонки на мирта.

Билката е популярна и сред други народи и религии. При евреите например, миртата е едно от свещените растения за празника Сукот.

Макар и рядко да се среща в Западна Европа, миртата присъства и в някои езически ритуали. Асоциирана е най-вече с келтския празник Белтейн, който се чества на 1-ви Май. Също така е било задължително миртата да е част от булчинските букети.

В сватбения букет на кралица Виктория също имало клонка от мирта, която след сватбата била засадена и така същото растение продължило да се използва в булчинските букети на кралските сватби.

Миртата се отличава с ароматно етерично масло и намира приложение както в кухнята, така и за лечебни цели.

На островите Корсика и Сардиния от мирта се приготвя традиционен ликьор, който бива два вида – червен от плодовете и бял, който се приготвя от по-рядко срещаните жълти плодове и понякога и листата.

За лечебни цели миртата се е използвала още преди Христа. Намирала е приложение при грип, треска, при заболявания на дихателната система, както и като болкоуспокоително средство. В някои страни от Европа, традиционно се е използвала за лечение на синузит. Интересно е и приложението на миртата върху косата, за постигане на бърз растеж.

мирта

В химично отношение, миртата е богата на биологично-активни вещества като феноли, флавоноиди и танини. В листата на растението са установени флавоноидите квaрцетин, катехин и мирцин, които са мощни антиоксидантни съединения. В плодовете се съдържат предимно захари, танини, флавоноиди и органични киселини.

Етеричното масло на миртата е съставено предимно от α-пинен, 1,2 – цинеол, миртенал, миртенол, линалол и гераниол.

Билката се характеризира и с високо съдържание на салицилова киселина.

Именно на този разнообразен химичен състав се дължат и фармакологичните свойства на миртата – противовъзпалителни, антиоксидантни, антибактериални и болкоуспокоителни.

С противовъзпалителното и антибактериално действие, миртата е подходящо средство при инфекции на уринарния тракт и проблеми с бъбреците. Стимулира уринирането и така спомага за по-бързото елиминиране на токсините, както и на излишните течности и дори мазнини.

Високото съдържание на различни антиоксидантни съединения в миртата, оказва благоприятно действие при поддържане на еластичността на кожата. Етеричното масло от мирта може да се прилага външно върху кожата, но в ниски концентрации и заедно с масло-носител. Също така етеричното масло има добро отхрачващо действие и регулира образуването на слуз по стените на респираторния тракт, с което улеснява дишането при настинки и грип.

Поради приятния си аромат, етеричното масло от мирта може да се използва и за неутрализиране на неприятни миризми от помещенията.

Подобни публикации