Шафранът безспорно е най-известен по света с това, че е най-скъпата подправка. Цената му се равнява на около 10-16 долара за едва 1 грам и определено има защо да е толкова ценен.
Всъщност шафранът е успял да запази скъпоценността си векове наред, както и да се разпространи почти навсякъде по света. Това което наричаме шафран е близалцето на есенния минзухар – Crocus sativus и високата му цена се дължи до много голяма степен на начина на култивиране и отглеждане на растението. Рано призори, още преди да е паднала росата, близалцата на есенния минзухар се събират изцяло на ръка. Колкото по-прецизно е култивирането, толкова по-скъп е и шафранът.
Днес Иран държи около 85% от световното производство на шафран, поради сухия и топъл климат както и вековните традиции, които е наследила тази страна за отглеждането на ценната подправка.
Първите данни за култивиране на есенен минзухар са от Бронзовата епоха, в Гърция, а днес се отглежда почти навсякъде в Европа и Азия.
Шафранът бил високо ценен още преди Христа. Казват, че Клеопатра се е къпала в мляко и шафран преди да се среща с кандидати за ръката ѝ. Считало се, че шафранът е лукс, който е запазен само за благородниците – крале, кралици и фараони. Използвал се е като козметично средство, за боядисване на дрехи, а някои дори спали върху постеля посипана с шафран.
Освен всичко друго обаче, древните цивилизации боготворяли шафранът и заради неговите лечебни и магически свойства. В Тива, Египет, в една гробница е открит папирус, в който е описана лечебната употреба на шафрана. Египетските лечители препоръчвали шафранът при всякакви стомашно-чревни неразположения, използвали го също и при рани, екземи и краста.
В Европа, през Средновековието, шафранът имал много важна и ценна употреба. През 14-ти век, по време на черната смърт (чумата), вносът на шафран значително се увеличил, тъй като бил едно от лекарствата против чума. Един от корабите, натоварени с шафран бил заловен край Базел и тогава избухнала тримесечна битка, която историците нарекли Шафрановата война. Всъщност тази случка, сложила началото на култивирането на есенен минзухар в Европа, с цел добиване на шафран, като отправна точка е именно град Базел.
Защо е полезен шафранът?
Установено е, че характерния цвят на шарана се дължи на високото съдържание на каротеноидни съединения – кроцин и кроцетин, а вкусът и ароматът се дължат на съединението сафранал.
Освен тези съединения, шафранът е източник и на други съединения като рутин, зеаксантин, ликопен, лутеолин и други. Всички тези съединения придават на шафрана отлични антиоксидантни свойства, в което вероятно се корени медицинската му употреба в миналото.
Счита се, че шафранът има способността да облекчава симптомите на тревожност и депресия, но все още са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърди това свойство.
Установено е, че шафранът може да проявява противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. Антиоксидантните съединения го правят отлично средство за намаляване на оксидативния стрес, за защита на очния нерв, както и за съхранение на зрението като цяло. При лабораторни изследвания е установено, че шафранът оказва благоприятно действие върху сърдечно-съдовата система, намалява холестерола и предотвратява запушването на кръвоносните съдове.