Публикации

Блатен аир

блатен аир

блатен аирБлатният аир (Acorus calamus) е многогодишно тревисто растение от сем. Acoraceae  и е типичен обитател на влажни места – езера, блата, мочурища и реки.

От пръв поглед личи, че растението не е типично за нашите ширини. Родината на блатния аир е Индия и Централна Азия, макар че някои автори смятат, че произхожда от Източна Европа, Русия и Сибир. Счита се, че у нас е пренесен вид, който се е отглеждал като декоративно растение, но в последствие се е разпространил в дивото.

Стъблото на растението е плътно и тръбесто, достига до 100 см височина. Листата са мечовидни с дължина до 1 м. На върха на стъблото е съцветието – кочан, чието покривало е листоподобно и дълго. Цветовете са жълто-зелени, но само растения, които растат във вода могат да ги формират. Характерно за цветовете е, че при нараняване се отделя приятна, сладка миризма.

Блатният аир е много добре познато, още от древността, растение и се е употребявало доста активно за всевъзможни цели. В Библията например, се споменава неговата употреба като съставка на свещеното масло за помазване. Воините от някои индиански племена използвали корените на растението като паста, която слагали по лицата си, вярвайки че така ще прогонят страха преди битка. Във Великобритания блатният аир се е използвал като покритие на подовете в църкви и храмове.

Растението обаче има голямо медицинско значение и от векове се е използвало в традиционната китайска и индийска медицина, като се е славело със своята мощна противопаразитна активност. Използвало се е също като апетитовъзбуждащо средство, за подпомагане на храносмилането, при колики в стомаха, настинки, като ободряващо средство, за засилване и поддържане на паметта и др.

Използваемите части на растението са листата, корена и стъблото. Установено е, че корените съдържат големи количества мастни киселини и захари. Листата са източник предимно на етерично масло, основен компонент на което е азарона и неговите форми. Именно на азарона се преписват разнообразните фармакологични ефекти на блатния аир.

блатен аир

Екстракти от растението проявяват висока противогъбична активност срещу филаментозни гъби като Microsporus spp., Penicillium spp.  и др., както и антибактериална активност срещу S. aureus, E.coli, B.subtillis.

С годините блатният аир се е изследвал доста активно и подробно и е установено, че многобройните му благоприятни ефекти се дължат именно на азарона. Екстракти от растението, съдържащи β-азарон имат отпускащ и спазмолитичен ефект върху мускулите на респираторния тракт, пикочния мехур и кръвоносните съдове.

Изследвана е активността на екстракти от растението по отношение на диабет и затлъстяване и е установено, че проявяват хипогликемичен ефект.

Блатният аир проявява още антиоксидантна, антимутагенна и противовъзпалителна активност, което прави екстрактите от растението подходящо средство при различни заболявания.

Интересна е и инсектицидната активност на екстрактите, за която се счита, че също се дължи на азарона.

Днес блатният аир се използва като ефикасно средство при всякакви заболявания и неразположения на респираторния тракт – бронхит, кашлици, синузит, астма, също и при стомашно-чревни неразположения като загуба на апетит, затруднено храносмилане, повишена киселинност. Външно, екстракт от растението може да се прилага за заздравяване на косата и поддържане на здрава и еластична кожа.

Интересно е и приложението на блатния аир като антидот за отстраняване ефекта на някои психотропни  вещества.

Въпреки многобройните си полезни ефекти, блатният аир не е едно от най-безопасните растения. Резервите към неговата употреба се дължат на една от формите на азарона – β-азарон, който има канцерогенен ефект, а съдържанието му в растението е различно, в зависимост от условията на средата.

Употребата на блатен аир при бременност и кърмене е забранена!

Подобни публикации