Женшенът е може би едно от най-изследваните лечебни растения и едно от най-често употребяваните.
Сибирският женшен (Eleutherococcus senticosus) е дървовиден храст от сем. Araliaceae, чиято родина е Сибир и Североизточна Азия.
Както останалите видове женшен, така и сибирския женшен широко се е използвал в етномедицината, предимно за укрепване на почти всички биологични системи.
Основните биологично-активни вещества в растението са елеутерозиди, които за първи път са били изолирани от корените. Съединенията се различават по своята химична структура и за това са кодирани от А до F. Елеутерозид А например е сапонин, а елеутерозид В има фенилпропаноидна природа. Именно на тези биологично-активни съединения се дължат и фармакологичните ефекти на сибирския женшен.
Установено е, че продължителният прием на екстракт от сибирски женшен значително стимулира метаболизирането на хранителните вещества, особено мобилизирането и асимилацията на въглехидрати и мазнини.
Според някои проучвания сибирския женшен действително оказва благоприятен ефект върху сърцето и сърдечно-съдовата система. Установено е, например, че употребата на билката спомага за по-бързото възстановяване на сърдечния мускул след тежко физическо натоварване, както и за по-бързото метаболизиране на млечната киселина, чието натрупване предизвиква мускулна треска. Също така стимулира организма да използва мазнините като енергиен източник, чието разграждане води до получаването на повече енергия, която може да бъде използвана по-дълго време.
Сибирският женшен помага на организма и да поддържа нормални нива на холестерол, като това свойство се отдава на съединенията сесамин и β-ситостерол, които проявяват изразени антиоксидантни свойства спрямо липопротеините.
Най-важното свойство на сибирския женшен, което го прави и толкова известен е, че се счита за адаптоген. Това означава, че продължителната употреба на билката е свързана по-скоро с поддържането на нормално здравословно състояние, което би предопределило способността на организма да издържа на стресови състояния.
Концепцията за адаптогените за първи път е била формулирана през 1947 г., а с проучванията върху сибирския женшен, много спортисти и хора с натоварващи професии активно започват да използват растението. Заради способността си да защитава организма, след аварията в Чернобил, на сибирските граждани е даван именно сибирски женшен, за да се предпазят от вредното влияние на радиацията.
Установено е, че сибирският женшен повишава физическата издръжливост, защитава организма от токсини, стимулира мозъчната дейност, намалява кръвната захар и холестерола, укрепва имунната система.
Билката оказва цялостно благоприятно действие върху човешкия организъм. Въпреки това трябва да се вземе в предвид, че прекалената консумация може да доведе до безсъние! Употребата му трябва да се избягва от бременни и кърмачки, както и от хора с високо кръвно налягане и бъбречни заболявания! Също така, според някои автори, не бива да се приема повече от три седмици.
